Старецът и морето

Великият майстор на перото Ърнест Хемигуей дари човечеството с шедьовъра „Старецът и морето”. Сръбският старец Любомир Петрович подари на синя България неповторими евронощи, вълнуващ футбол и един Зидан в разгара на шармантната си кариера. В последните дни се носят мракобесни слухове за отстраняването на Люпко от треньорския мостик на Левски, което от своя страна провокира много и разнопосочни емоции. Вероятно в този „професионален” клуб ще влязат нови инвеститори и може би Петрович ще напусне „по семейни причини”. Тогава на всички истински левскари ще им стане тъжно за този уникален велемайстор, който беше на прага с шепа неграмотни футболисти да елиминира словенския „Марибор”, а впоследствие почти със сигурност и шотландския „Абърдийн”. Просто защото е Любомир Петрович и както казва Предраг Пажин, футболът се крие и под нокътя на малкия му пръст. Нелепо и кощунствено е да споменавам успехите му като треньор, тъй като достиженията му са по – високи и от небето. Като деликатен човек и истински джентълмен сигурно Люпко ще си тръгне с високо вдигната глава и без балканджийски циркове. Той е твърде далеч от всекидневното дребнотемие и дори на тази възраст продължава страстно да гори в любимата игра. И в това се изразява цялостната трагичност на сърбина и обозримото бъдеще на Левски. Имам една меланхолична визия за предстоящото на Люпко. Представям си го на безлюден остров, с взор отправен към безконечната океанска шир и с три тома футболни методики до ръката си. Тогава аз и всички обичащи футбола бихме възкликнали: „Аймо, майсторе, волим те!!!”.

Антъни, който носи красота

Paнният неделен сблъсък между непобедените до момента Антъни Джошуа и Чарлс Мартин за пояса на IBF съвсем разбърка картите в тежка категория. Апетитът за короната нарасна неимоверно предвид предопределената победа на Владимир Кличко над Тайсън Фюри през юли и логичното оттегляне на украинеца от голямата сцена. И тук веднага изплуват имената на претендентите – Дионтей Уайлдър, Луис Ортиз, Александър Поветкин...В тази компания без съмнение трябва да бъдат добавени и Кубрат Пулев и Дерек Чисора. Безспорно самото споменаване на името на Пулев сред тези боксови гросмайстори буди единствено респект и възхищение. Трезвият анализ на ситуацията обаче показва, че шансовете му за възкачване на абсолютния връх по – скоро граничат с фантазията. За мен цялостната стратегия и работа на „Зауерленд” с Кубрат Пулев след загубата му от Кличко са изначално сгрешени. Обяснимо донякъде е желанието на компанията да му осигури няколко мача с лесни съперници, в битките с които да понатрупа от загубеното самочувствие, но в следващия момент да го хвърлиш в дълбокото с двубой срещу меко казано неудобния Чисора, е безумно. Самото вътрешно противопоставяне на тези двама абсолютно талантливи боксьори обрича загубилия на път различен от шампионския. Всеки един от тях можеше да се изкачи до мястото на претендент, но ако беше обвързан поотделно с различна мениджърска агенция. Да, обезателно предстои яростен, интригуващ и оспорван сблъсък, но с цената на какво?! Дано нашето момче не загуби и стане жертва на задкулисни интереси. В случая обаче Чисора се явява тежко и труднопреодолимо препятствие. Той е от типа неудобни боксьори, които бягат от далечния бой, натискат противника до въжетата и опитват физически да го омаломощят. Чисора предпочита да подлага рамо, докато в клинча вкарва мощни серии от десни крошета и разтърсващи ъперкъти. Главата му търси перманентно противниковата, а при тази нечиста игра често се отварят тежки аркади. Отделно американецът има славата на класически нокаутьор и Пулев задължително трябва да държи далечна дистанция и висок гард. Наистина комбинацията на българина от ляв прав – десен е труден ребус за разрешаване, но точно тогава е много удобен за контраатака, ако ударите му увиснат във въздуха. Както клиширано се казва троен мач отвсякъде, като не ми е ясно поради каква причина букмейкърите фаворизират категорично Пулев. Всичко казано дотук едва ли би имало значение, тъй като тежката категория май намери своя бъдещ доминатор. Класата, която британеца Антъни Джошуа демонстрира в неделя през нощта е плашеща, направо стряскаща. Този 26 годишен мъж с вид на Аполон просто блика от сила и мощ. Боксовите му двубои са пределно скучни за самия него поради тоталното му превъзходство над противника във всички компоненти. Джошуа сякаш няма умора, гръмотевичните му удари валят от всички посоки, а той самия е като един многорък Шива, разправящ се безпощадно с опонентите си. Никакви хитринки, никаква пасивност, никакво шикалкавене. Напред и дръзко между шамарите. Ето това жадува неутралния боксов фен, зажаднял за истинска и неподправена битка след скучната ера на братята Кличко. И Джошуа му го дава безрезервно и на мига. Дали е новият Джордж Формън или новият Майк Тайсън не е от съществено значение. За всички любители на бокса той е просто Антъни, който руши стереотипи и създава красота.

Разсърдили ми се легендарен Гонзо и усмят Стойчо

Разсърдил ми се легендарен Гонзо, разсърдил още заплашил с тежка оставка. А покрай него засмян Стойчо сълзи рони и за нова селекция опява. А играта на Левски, мила моя майно льо, куц кон до магаре, менте до ментето...Разсърдил ми се напет Гонзо и затъжил за бурното Черно море, а солидарен Стойчо припява тежко тежко за тъз черна треньорска неблагодарност. А за терзанията на обикновения син фен никой нехае. И каква стана тя? Баш виновниците за дереджето на славния клуб излязоха жертви на голямото напрежение и непосилно високите критерии. Ами, господа, и за децата е ясно, че в Левски никой няма да те чака да разтягаш локуми и чертаеш планове за след N на брой години. Независимо от мястото ти в клубната история или пък легендарната ти аура. Защото всички си спомнят първите мачове под ръководството на Мъри и Наско, издънката с Беверен и мощния запалянковски вой за незабавни оставки. А сега какво е – нечуван медиен и фенски комфорт и пълно обгрижване и угаждане на всички прищявки от страна на ръководството на клуба. Тук могат да бъдат дадени и още примери в тази насока, като емблематичен остава този с клубната легенда Емил Велев – Кокала и освобождаването му след шампионска титла и разгромен мач в евротурнирите над андорски отбор. А наглецът Стойчо ми заревал за лятна селекция и нови попълнения при положение, че на въпроси относно бъдещето му мънка като петокласник на изпит по физика. А пък спортният директор, тъй като е нежна душа, го дава още по – сърдито и даже решил да отсвири спортните медии, защото го цитирали погрешно. Но за какво са му на Стойчо нови попълнения? Това с вземането на 6 – 7 играча на полусезон ни е до болка познато. От тези горните поне половината задължително са гледани единствено на клипчета в YOUTUBE и задължително са свободни агенти. И само си помислете – кой читав футболист ще стои без отбор по средата на сезона и ще чака подадената му от ФК Левски ръка?! С този модел на селектиране и с тази практика на перманентна трансферна въртележка, моментното състояние на отбора е напълно логично. По този начин в Левски на всеки 6 месеца се чудят какво да правят с „менголовци” и „наровци”, а след известно време уверявам ви и с „адениджевци”. Иначе ултиматумът от ръководстовото за спечелване на всички мачове до края на шампионата (циничен до перфидност) и подобряване на игровата постановка на отбора, продължава да виси с пълна сила. Събирането на пълния комплект точки без цялостна промяна на облика обаче е напълно лишено от смисъл. В същото време игровото поведение си е същото, колкото и на някои да им се иска два фойерверка да са симптоматични за един събирателен облик. Видя се отчетливо, че Георги Костадинов е жизненоважен в средата на терена, че Прохазка е константна величина, че Венци Хрисов търпи положително развитие, че Левски на мач допуска поне 2-3 хиляда процентови положения за гол и че Божо Краев по никакъв начин не оправдава титулярното си място. Оттам нататък нищо нестандартно и иновативно. Показателни са мачовете на ЦСКА и Левски срещу Берое. От едната страна агресивност, висока преса и разнообразна контраатака, от другата – пълен игрови дисбаланс, мъчително нападение и опълченска защита, при която глави се пукат, кости се трошат, а топката вие на умряло от кюскане и нариване. А спортен директор и треньор начумерени и сърдити, очи проклинат цяла вселена. Ама гредата в окото никой не я вижда.

Комарджиите от Левски

Изминалите няколко дни бяха белязани от комарджийския скандал в Левски по повод на това, че треньорът Владко Шаламанов разцъквал „сварка” с подопечните си в автобуса на връщане от шампионатен мач в Шумен. Далеч съм от мисълта да бъда някакъв морален стожер или обществен коректив на събитие, най-малкото с приключил давностен срок. Във ФК Левски е бъкано със съвети, подсъвети, съветници на хонорар, големи хора и едни хора под тях, така че толкова умни глави все ще измътят някакво решенийце относно „заплетения” казус. От друга страна редовият син фен въобще не го вълнува дали стопера на юношите на Левски е преметнал треньора си и го е завлякъл с някаква парична сума. Вече за никой не е тайна, че във Левски присъстват от доста време едни футболни комарджии, които всяка сезонна пауза скачат на трансферната рулетка, но винаги с един и същи печален резултат. Защото, за да бръкнеш в колодата и извадиш печеливш жокер не се искат само изпъване на жили и таралежи под мишниците. И нека си припомним кога за последен път в Левски привлякоха квалитетен и запомняш се футболист?! Сещам се за един Гара Дембеле, с някои условности и един Антонио Аниете и ...дотам. Какви селекционни звена имат в Левски, по кои села и паланки търсят качество, на видео ли ги гледат, боб ли хвърлят не ми е ясно, но е факт, че са абсолютни лаици и неспособни да изнамерият играчи като Стенио и Курьор, като Арсенио и Кулма, като Омар от Славия, даже и като един познат на всички Грегъри Нелсън...Какво да кажем за последната врътка? Нищо разчупено с ясните като възможности Лукин, Александров, Бурабия и Христов. Оттам - нататък тъмна Индия – в прекия и преносния смисъл. Eдни големи анонси, едни големи приказки, борба за подпис до последно и...отново нищо. Много странна ми е футболната школовка на Джъстин Менголо. Син на вятъра ли е, видимо пределната възраст ли му пречи, но на мача със Славия Минев не спря да ръкомаха и вика по него, за да се върне и помогне в дефанзивен план. Е, не успя в начинанието си, но поне даде нишан на Стоев и той не го бави много. Франсис Нар е нелошо решение за фланга, но за отбор борещ се за спасение в родната ни група. Един – два гола, две – три центровки, три – четири маймунджулука на сезон и ехеееейй...местен герой за Монтана примерно. Да коментирам последното нигерийско попълнение на Левски ще бъде кощунствено. Както клиширано се изразяват – прекалено малко е играл, за да бъде оценяван. Но само ще щрихирам, че това е футболист, за който е платена трансферна сума, и който почти на 100 процента не е наблюдаван на живо, тъй като е разцъквал само в местното първенство. Изводите всеки да си направи сам. И за да обобщим казаното. Както пее великият Кени Роджърс в песента си „Комарджия” – „Трябва да знаеш кога да ги хвърлиш, кога да ги задържиш, кога да отстъпиш бавно и кога да бягаш...”, така и в Левски трябва да се осъзнаят и вземат правилните решения. Защото там има един спортен директор, който нито ще отстъпи, нито ще хвърли кърпата. Но някой ден това ще изяде главата на вечно усмихващия се треньор, също чакащ черните облаци да се разсеят и отминат.

Новият Майк Тайсън

Боксовата 2015 г. премина под знака на циганския пердах, който отнесе Владимир Кличко от британеца Тайсън Фюри. Тази изненадваща загуба на украинеца размести пластовете в тежката категория и към настоящия момент доста боксьори имат апетити към обединяване на титлите. И нека да си кажем честно – Фюри не притежава класата да държи дълго време високо равнище. В интерес на истината мощните му габарити са единственото му преимущество, на технически е доста грапав и на моменти даже забавен. В двубоя си с него Кличко не можа да избяга от позиционния си и изчакващ стил, което определено му изяде главата. Убеден съм, че на евентуалния реванш ще излезе с коренно различна и в пъти по-агресивна стратегия, с която неминуемо ще прекърши коравия крал на циганите.

Нашият претендент за короната Кубрат Пулев обаче е товарен перманентно с непосилно бреме. Едва ли не световната титла при тежките е на една ръка разстояние от него.  Запознатите в детайли с боксовата игра обаче са наясно, че дори сблъсък за пояс от някоя от версиите би било едно ново и уникално изживяване за родната публика. Какво имам предвид? Считам, че следващият шампион в категорията исторически следва да бъде от типа на класическия “файтър”. На всички им омръзна еднообразието и скуката, които бяха наложени от украинските братя в последната декада. Пулев като бивш аматьор също бяга от атракцията и в повечето случаи търси сигурността. Изключая двубоя с Кличко, когато промяната в тактиката не му донесе позитивен резултат. Кубрат даже и в отбора на „Зауерленд” има достоен съперник в лицето на Дерек Чисора – много напорист, притискащ и неудобен боксьор. При евентуален двубой между двамата колкото и да не искам да призная не бих заложил на сънародника ни. Не искам да се меся в планировката на „Зауерленд”, но последните двама съперници на Пулев бяха прекалено ниска топка и на йота не му помогнаха в подготовката за решителния сблъсък. Джордж Ариас и особено ментето Морис Харис са типичните боксови круши, които за хонорар в порядъка на няколко хиляди евро биха се били и с ламята Спаска. Нека не забравяме, че при свръхтежките личат имената още на Дионте Уайлдър, Луис Ортиз, Александър Поветкин и Вячеслав Глазков. Непримиримият Дейвид Хей също говори за завръщане. Логиката на събитията обаче диктува, че бъдещият супершампион ще бъде от Великобритания.

Антъни Джошуа. Запомнете това име. В следващите години този пич ще мачка безпрекословно в категорията и ще маркира една нова ера. През 2015 г. непобеденият в 15 мача /15 нокаута/ Джошуа тръшна на пода също непобедения Дилиан Уайт и загатна, че за таланта му няма граници. Млад, агресивен, подвижен, с уникална техника на удара британецът постепенно се превръща в кошмар за бъдещите си съперници. Два до три мача му трябват, за да укрепне и в психически план и оттам нататък пътят му е ясен. На 26 години, 1.98 м висок, с размах от 211 см, Джошуа напомня по стил на младия Майк Тайсън. А това определено ще бъде голям проблем за следващите му опоненти.

                                                                                                         

Гонзовизъм докрай

Гонзовизъм докрай

Привидно далеч от Батковското иго, Левски успява да наложи нов модел на организация, който задълго ще виси като воденичен камък на шията на клуба. Този модел не се изгради за ден два, а бавно и методично като това обуславя и дълбоките му устои. И тук не става въпрос само за селекционна политика, треньорски кастинг или йерархична подреденост. Неудобната и неизречена истина е следната: Левски от няколко години представлява развалина и карикатура. Всеки истински фен на отбора е озадачен от неизменното присъствие на един доказан футболен лаик с претенции за недосегаемост. Навярно се досещате за въпросния субект – пловдивският  гладиатор, парцалената кукла от „Мъпет шоу”, унищожителят в ръжта – негово величество Георги Иванов – Гонзо. Преди време имах един началник, който от незнание наричаше рестрикционната мярка „пробация”  с благозвучното „пробвация”. Гонзовата „пробвация” в Левски обаче писна на всички. Стига са го пробвали, всичко е ясно – НЕ СТАВА. Необяснима е толерантността към тоталната съсипия, в която същия вкара любимия на половин нация клуб. Иво Тонев създава впечатление на мъжкар, но и той се гъне пред божествената аура на Гонзо. Ама на, вижте ще сменим модела. Ще предложим 100 лв. хонорар на легендата Ивков, ще изритаме Джими Гуменката, ще спрем програмките преди мач, ще поливаме стадиона вместо три пъти един, ще намалим кюфтетата в юношеския стол и цъфнахме и вързахме. Стабилизирахме успешно клуба. После ще забравим, че има таван на заплатите и ще раздаваме умело спестените пари на чернокожи ментета, селектирани от YOUTUBE. Хич не му дреме на господин Гонзалес, че групата на Левски е от 15 – 16 човека. И реално с какъв отбор разполага клуба – две-три попълнения от средна класа плюс няколко юноши бледни. Ама лято било, горещо било, футболистите били по плажовете, времето до първия кръг малко, парите за селекция кът – оправдания, оправдания, оправдания… Сигурно кмета на Монтана изсипва златен дъжд върху провинциалния тим. Целият процес в Левски е сбъркан, гради се върху грешни нагласи и изначално скодоумие. Какво значат тук някакви си фенове? Какво значат легенди като Ивков? Какво значат символи като Джими? Традициите не са това, което бяха. Проблемът на давещите се е на самите давещи се. Както казва великият комбинатор Остап Бепдер в шедьовъра на Илф и Петров  „Златният телец” – „Ледът се топи, господа съдебни заседатели! Парадът ще командвам аз!”. В крайна сметка какво му остава на Левски? Гонзовизъм докрай.

Руска рулетка за Левски

Прав е Стойчо Стоев като заявява, че в момента Левски няма мъжки тим, а просто някаква формация „under 19” . По – страшното е, че отборът е разбит тотално и има крещяща нужда от нови попълнения на почти всички постове. Анализирайки настоящия потенциал, прибавяйки дори и неколкото неминуеми бъдещи трансфера, считам че борбата отново ще е за място между петото и седмото. В следващите редове ще опитам, макар и бегло, да систематизирам най – належащите нужди за окомплектоване на боеспособен състав. На вратата Левски разполага с приличен за родните стандарти вратар в лицето на Йоргачевич. Да, не е извънземна класа, но придава спокойствие и има нелошо позициониране при високи центрирания и статични положения, които в предишни години бяха рискови фактори и често тласкаха отбора към неизбежни загуби. Младите Любенов и Кръстев има какво да попият от европейския опит на Боян. Оттук нататък е страшно. На десния фланг Александров е кауза пердута. Той спортно – технически и психически е футболист за отбори от ранга на Марек и Хасково. В центъра на отбраната Левски не разполага с читава опция. Румънецът Нину присъства в тимовия лист единствено, защото няма друг вариант. Същото е положението и при Аймен Белаид. И двамата са изпята песен, което означава че отборът не разполага реално със защита. Явно на левия фланг ще се налага Мики Орачев и в това няма нищо лошо. Време му е на момчето да демонстрира по – често възможностите си, които в никакъв случай не са за пренебрегване.

Определено в халфовата линия ще се разчита най – много на Прохазка, чието присъствие е от фундаментално значение. Комплексен играч, който може да бъде ползван в центъра и на фланга, а при нужда и в защита. Безспорно е израснал доста спрямо първия си престой в Левски. Така или иначе ще бъде даден шанс и на Божидар Краев, даже и заради това, че е най – конвертируемата стока. Има детайли, върху които трябва да поработи, за да вдигне още нивото си, но при системно налагане ще се поокърши. Безалтернативен е и испанеца Бедоя – крехък като физика, но смел в единоборствата и що – годе тактически грамотен. В средата на терена ще бъдат ползвани и братята Цоневи като по – твърдата величина, като че ли  е Борислав.

Някъде тук следва да се впише при определени обстоятелства и нестандартния Мисяк. Няма две мнения обаче, че Левски се нуждае от играч тип „трекуартиста” и поне още един футболист, който по възможност да оперира и по двата фланга. Напред е ясно – един – едничък Наско Курдов и младата алтернатива Ивайло Димитров. Със сигурност ще трябва да се търси и изявен майстор на завършващия удар.

В крайна сметка на прима виста Левски се нуждае от десен бек, двама централни защитници, двама халфове и център – нападател или общо шест нови попълнения. При така поставения таван на заплатите рискът от привличане на ментета е доста висок. Имам наблюдения, че бг футболистите не са запленени от възможността да играят в родния гранд. При всички случаи ще се търсят нискодивизионни испански, португалски и холандски варианти. Липсата на функциониращо скаутско звено обаче може да доведе до селекция по интернет или мениджърска такава. Което отвсякъде си е руска рулетка и е твърде вероятно да вкара клуба в омагьосания кръг на посредствеността.