Гонзовизъм докрай

Гонзовизъм докрай

Привидно далеч от Батковското иго, Левски успява да наложи нов модел на организация, който задълго ще виси като воденичен камък на шията на клуба. Този модел не се изгради за ден два, а бавно и методично като това обуславя и дълбоките му устои. И тук не става въпрос само за селекционна политика, треньорски кастинг или йерархична подреденост. Неудобната и неизречена истина е следната: Левски от няколко години представлява развалина и карикатура. Всеки истински фен на отбора е озадачен от неизменното присъствие на един доказан футболен лаик с претенции за недосегаемост. Навярно се досещате за въпросния субект – пловдивският  гладиатор, парцалената кукла от „Мъпет шоу”, унищожителят в ръжта – негово величество Георги Иванов – Гонзо. Преди време имах един началник, който от незнание наричаше рестрикционната мярка „пробация”  с благозвучното „пробвация”. Гонзовата „пробвация” в Левски обаче писна на всички. Стига са го пробвали, всичко е ясно – НЕ СТАВА. Необяснима е толерантността към тоталната съсипия, в която същия вкара любимия на половин нация клуб. Иво Тонев създава впечатление на мъжкар, но и той се гъне пред божествената аура на Гонзо. Ама на, вижте ще сменим модела. Ще предложим 100 лв. хонорар на легендата Ивков, ще изритаме Джими Гуменката, ще спрем програмките преди мач, ще поливаме стадиона вместо три пъти един, ще намалим кюфтетата в юношеския стол и цъфнахме и вързахме. Стабилизирахме успешно клуба. После ще забравим, че има таван на заплатите и ще раздаваме умело спестените пари на чернокожи ментета, селектирани от YOUTUBE. Хич не му дреме на господин Гонзалес, че групата на Левски е от 15 – 16 човека. И реално с какъв отбор разполага клуба – две-три попълнения от средна класа плюс няколко юноши бледни. Ама лято било, горещо било, футболистите били по плажовете, времето до първия кръг малко, парите за селекция кът – оправдания, оправдания, оправдания… Сигурно кмета на Монтана изсипва златен дъжд върху провинциалния тим. Целият процес в Левски е сбъркан, гради се върху грешни нагласи и изначално скодоумие. Какво значат тук някакви си фенове? Какво значат легенди като Ивков? Какво значат символи като Джими? Традициите не са това, което бяха. Проблемът на давещите се е на самите давещи се. Както казва великият комбинатор Остап Бепдер в шедьовъра на Илф и Петров  „Златният телец” – „Ледът се топи, господа съдебни заседатели! Парадът ще командвам аз!”. В крайна сметка какво му остава на Левски? Гонзовизъм докрай.