Старецът и морето

Великият майстор на перото Ърнест Хемигуей дари човечеството с шедьовъра „Старецът и морето”. Сръбският старец Любомир Петрович подари на синя България неповторими евронощи, вълнуващ футбол и един Зидан в разгара на шармантната си кариера. В последните дни се носят мракобесни слухове за отстраняването на Люпко от треньорския мостик на Левски, което от своя страна провокира много и разнопосочни емоции. Вероятно в този „професионален” клуб ще влязат нови инвеститори и може би Петрович ще напусне „по семейни причини”. Тогава на всички истински левскари ще им стане тъжно за този уникален велемайстор, който беше на прага с шепа неграмотни футболисти да елиминира словенския „Марибор”, а впоследствие почти със сигурност и шотландския „Абърдийн”. Просто защото е Любомир Петрович и както казва Предраг Пажин, футболът се крие и под нокътя на малкия му пръст. Нелепо и кощунствено е да споменавам успехите му като треньор, тъй като достиженията му са по – високи и от небето. Като деликатен човек и истински джентълмен сигурно Люпко ще си тръгне с високо вдигната глава и без балканджийски циркове. Той е твърде далеч от всекидневното дребнотемие и дори на тази възраст продължава страстно да гори в любимата игра. И в това се изразява цялостната трагичност на сърбина и обозримото бъдеще на Левски. Имам една меланхолична визия за предстоящото на Люпко. Представям си го на безлюден остров, с взор отправен към безконечната океанска шир и с три тома футболни методики до ръката си. Тогава аз и всички обичащи футбола бихме възкликнали: „Аймо, майсторе, волим те!!!”.