Комарджиите от Левски

Изминалите няколко дни бяха белязани от комарджийския скандал в Левски по повод на това, че треньорът Владко Шаламанов разцъквал „сварка” с подопечните си в автобуса на връщане от шампионатен мач в Шумен. Далеч съм от мисълта да бъда някакъв морален стожер или обществен коректив на събитие, най-малкото с приключил давностен срок. Във ФК Левски е бъкано със съвети, подсъвети, съветници на хонорар, големи хора и едни хора под тях, така че толкова умни глави все ще измътят някакво решенийце относно „заплетения” казус. От друга страна редовият син фен въобще не го вълнува дали стопера на юношите на Левски е преметнал треньора си и го е завлякъл с някаква парична сума. Вече за никой не е тайна, че във Левски присъстват от доста време едни футболни комарджии, които всяка сезонна пауза скачат на трансферната рулетка, но винаги с един и същи печален резултат. Защото, за да бръкнеш в колодата и извадиш печеливш жокер не се искат само изпъване на жили и таралежи под мишниците. И нека си припомним кога за последен път в Левски привлякоха квалитетен и запомняш се футболист?! Сещам се за един Гара Дембеле, с някои условности и един Антонио Аниете и ...дотам. Какви селекционни звена имат в Левски, по кои села и паланки търсят качество, на видео ли ги гледат, боб ли хвърлят не ми е ясно, но е факт, че са абсолютни лаици и неспособни да изнамерият играчи като Стенио и Курьор, като Арсенио и Кулма, като Омар от Славия, даже и като един познат на всички Грегъри Нелсън...Какво да кажем за последната врътка? Нищо разчупено с ясните като възможности Лукин, Александров, Бурабия и Христов. Оттам - нататък тъмна Индия – в прекия и преносния смисъл. Eдни големи анонси, едни големи приказки, борба за подпис до последно и...отново нищо. Много странна ми е футболната школовка на Джъстин Менголо. Син на вятъра ли е, видимо пределната възраст ли му пречи, но на мача със Славия Минев не спря да ръкомаха и вика по него, за да се върне и помогне в дефанзивен план. Е, не успя в начинанието си, но поне даде нишан на Стоев и той не го бави много. Франсис Нар е нелошо решение за фланга, но за отбор борещ се за спасение в родната ни група. Един – два гола, две – три центровки, три – четири маймунджулука на сезон и ехеееейй...местен герой за Монтана примерно. Да коментирам последното нигерийско попълнение на Левски ще бъде кощунствено. Както клиширано се изразяват – прекалено малко е играл, за да бъде оценяван. Но само ще щрихирам, че това е футболист, за който е платена трансферна сума, и който почти на 100 процента не е наблюдаван на живо, тъй като е разцъквал само в местното първенство. Изводите всеки да си направи сам. И за да обобщим казаното. Както пее великият Кени Роджърс в песента си „Комарджия” – „Трябва да знаеш кога да ги хвърлиш, кога да ги задържиш, кога да отстъпиш бавно и кога да бягаш...”, така и в Левски трябва да се осъзнаят и вземат правилните решения. Защото там има един спортен директор, който нито ще отстъпи, нито ще хвърли кърпата. Но някой ден това ще изяде главата на вечно усмихващия се треньор, също чакащ черните облаци да се разсеят и отминат.