Идилията "Левски"

    Преди началото на новия сезон подхвърлих в пространството идеята, че само и единствено мащабна селекция би спасила Левски от поредна нулева кампания. Сега от дистанцията на времето мога да заявя, че твърдението ми изначално е позитивно, но ако се касаеше за нормално функциониращ футболен клуб. След срамното отпадане от Сараево картинката започна да ми се поизяснява, като направих дългосрочна прогноза, че само словакът Прохазка от новопривлечените би бил паснал идеално в тимовата формация. Колко съм бил наивен! Към настоящия момент от птичи поглед  е виден тоталния крах на сформираното скаутско звено, както и пълната му несъстоятелност.
    Мачът с Ботев Враца бе черешката на тортата и всичките ми надежди за някаква чисто футболна промяна спрямо показаното миналия шампионат, изчезнаха яко дим. Отговорно мога да заявя, че Левски играе бавен, тягостен и позиционен футбол. Ежеседмичната ротация на защитници в невралгичната централна зона е бич за сигурността на тима в и пред вратарското поле. Димов отвсякъде си е опорен халф и налагането му в тандем с Ели е взривоопасно и би донесло вредни последици в следващите срещи. Лашкането на Пелето на различни позиции го разколебава и обърква.  Личи си, че е загубил доста от бързината и повратливостта си, трудно му е когато остане очи в очи със скоростен нападател, а и издръжливостта му не е на нивото от преди няколко години. Орлин Старокин го чакаме доста време да си намери място в състава, но на него хич не му дреме и ако питаш обикновения фен кой му е силния пост, определено би се затруднил. Единия двубой бек, другия разбивач...истинска галимация и сигурно затъване в блатото на посредствеността. Каква да кажем за халфовата линия?! Мале, мале...Наблюдателят от УЕФА Марсиньо участва сякаш в някакъв маратон по спортно ходене. Ами, че затичай се малко, хвърли 2-3 шпагата, симулирай агресия. А той нашичкия с гръб към вратата, цък-цък на дребно и толкоз. Така и баба знае. Адмирации за Кристовао Рамос, който е научен и тактически дисциплиниран футболист. Не толкова скоростен, колкото правилно позициониран и умеещ да затваря и в двете фази на играта.
    Когато заговорихме за фази е редно да отчетем липсата на какъвто и да е синхрон при преливането. На моменти в мача с Враца ставахме свидетели на видимо разделение на отбора на защита и нападение. Това голямо пространство при контраатака бързо се насищаше с противникови футболисти и се стигаше до срамни изпълнения  като катеренето на Прохазка по гърба на Куанг и обикалянето на Марсиньо около Илия Илиев като в някакъв вуду ритуал.
    На практика Левски от доста време играе без ляво крило. Ротират се там Райков и Йорданов, ама файда никаква. Липса на острота, проблеми от техническо естество, слаба тактическа подготовка при подсигуряването на бека...Откъде тогава да дойдат и головите положения, че се стигна дотам Мулдер да нарине една топка с лопатата и да успокои ложите? Реално головете на Левски не идват леко, а се чака рикошет, нещо някой да изчисти на дузпата, да уцелят от фланга Карвальо по главата и ред подобни "футболни" трикове. За 380 000 евро досега на сметката на Силва трябваше да има двуцифрен брой голове, а ние още го чакаме да вкара на тренировка или на Разлог. Дааа, на поляната в Мадейра срещу Портимоненсе е друга бира. Слънцето игриво пече, фенове почти липсват, птичките чуруликат, а левент Жоао мушка парче след парче. Идилия!