Унищожителят в ръжта

        
     Като опорна точка за настоящото ми есе реших да използвам култовия роман на Джеръм Селинджър - "Спасителят в ръжта". Винаги съм се чудил защо това откровено прозаично произведение е превъзнасяно в англоезичния свят. Цялата квинтесенция на написаното се състои в желанието на главния герой да спасява някакви малки дечица от някаква пропаст, находяща се в близост до цъфнала нива с ръж. И дотам.
     Героят в нашето повествование има желание да спаси потъващия ФК Левски, но чисто и просто потенциалът му стига единствено да го побутва към дъното. За какво иде реч? След половин свястно полувреме за цял един полусезон се надигнаха гласове, че само Гонзо е панацеята за синия тим и само той е гуруто на успешния футбол. Подочуха се и мнения за бетониране на позицията му и такива против връщането на Херо обратно. Тук вещите футболни спецове сигурно ще прихнат от смях. Пловдивският гладиатор - перманентен треньор в най - популярният български клуб? А на кого е вината за колапса на родния гранд? Нима парцалената кукла няма дан в унищожаването на  исконните левскарски ценности. Всички знаем как започна цялата сага. Грозен комплот на полувремето на един мач в Благоевград за купата изхвърли на улицата треньора донесъл последната титла за "синята лавина". Напълно съм убеден в качествата на Кокала, както и в левскарската му харизма. Откъде накъде Гонзо е по - левскар от него? И кога и къде се доказал като спец в бранша? Някои още са в телешки възторг от две мижави победи на Черно море на разораната целина във Варна. А че нямало игрови облик, а само допотопно кюскане на топката в предни позиции, не е от значение. Кокала за разлика от Гонзо с ограничен кадрови ресурс постигна максимума като резултат, а и успя да наложи неизменната за сините офанзивна физиономия. Със сигурност ако бе останал на поста си, щеше да се стигне до надграждане и съответно успешни кампании не само на родна земя, а и в Европа.
     Не съм черноглед, но считам че сегашната ситуация в Левски е досущ като в предното Гонзово пребиваване. Той отново е сам юнак на коня, всичко в едно и пак нищо. Стряскаща е непоносимостта му към чужди мнения на доказани футболни фактори, както и ароганатното му и поучаващо поведение спрямо представителите на медиите. Едва ли не е единствен и неповторим, а божествената му аура не търпи обструкции.
     Добре де, нали цялата оперативна власт е в ръцете му. Има обаче една камара кусури, които дори непрофесинално око може да улови. Какви селекции, какви пет лева? Двама испански анонимника и пет смъртни резерви в други клубове, дошли по милост и защото били левскари. С тези клетници ли  Левски ще се опълчва на ЦСКА и Лудата гора. Та тези манекени са толкова безлични, че са тотално неразпознаваеми за обикновения фен. Как да ги съпоставим с титани и емблеми като Павката Панов и Стефан Аладжов, като Ники Илиев и Руси Гочев, като Мишо Вълчев, Петър Курдов и Боримиров...Горепосочените икони вървяха през шпалир, когато се разхождаха по улиците. Невръстните дечица се тълпяха като врабчета край тях. Дали Гонзо както Холдън от "Спасителят в ръжта" би намерил, отгледал и интегрирал такива малчугани на "Герена" или отново ще бутне Левски към пропастта?