За да го има Лео Меси!

С наближаването на най-светлите празници през годината всеки анализатор дъвче злобно химикала си и търси най-актуалното и запомнящото се, което да характеризира в пълна степен изминалия период. Между медийните карамболи с номинирането на един министър-председател за "Футболист на годината" и новините около кончината на две от големите имена, маркиращи епохи във великата игра ми се ще отново да обърнем взор към онова нереално, извънземно и какво ли не още същество, доказало с изявите си на зеления терен, че обикновения зрител все още не е видял всички тайни при боравенето с коженото кълбо, както и, че не е присъствал никога на лекции с основна тема "Как да сложа топката в раница и да я пусна зад противниковата голлиния".
    Далеч съм от мисълта да правя кой знае какви задълбочени анализи на игровото поведение на аржентинската мегазвезда Лео Меси, нито да да се включа яростно в общия хор на ежедневни словославения-  провокирани къде от недостатъчна футболна компетентност, къде от сляпо фенско залитане към силните на деня. Няма спор, това е човекът-оркестър за големите неща, правени от каталунската селекция и съм убеден, че едно дълго негово отсъствие от терените/ недай боже да се случва/ би поставило в патова ситуация Пеп Гуардиола,а  оттам и постамента върху който се гради феномена "Барса" не само би се разклатил, но и навярно би рухнал с пълна сила.
    С тези мои разсъждения със сигурност ще предизвикам попържните на широка част от феновете на горепосочения отбор, но нека си кажем нещата право в очите. Еретично ще бъде да се усъмня и грам във възможностите на "Малкия Мук", но също отговорно мога да заявя, че същият си е най-обикновен човек от плът и кръв и има своите дефекти. Евалла за непринуденото му поведение и радостта, която изпитва от играта. Но нека признаем- и той се подлъгва по симулативните шменти-капели на своите съотборници и понякога неволно участва в груби погазвания на футболното законодателство. И това от солидарност с бразилски ментета като Дани Алвеш- деен провокатор и проводник на мръсни номера, уязвяващи по-принцип феърплей тимове. И Лео усети същността на поговорката "Мама носи, татко меси." / в случая " Бусака носи, Лео меси."/, докосна се до мекото на белия хляб и перманентните падания с умоляващ взор към главния му станаха патент. Извън футбола и той сигурно в неделя сутрин коси райграса пред дома си, изхвърля кофите за смет и отпива чаша бира след тежък физически труд.
    И точно тук е разковничето на всичко казано по-горе. Ще дам пример с Мондиала през 82-ра година в Испания. Сещам се за едно култово хард- чалга изпълнение със следния текст: "Паоло Роси, Паоло Роси с номер двайсет на гърба.Паоло Роси, Паоло Роси- голмайстор на света." Нито дума за основата фигура за успеха на адзурите-  касапина Джентиле, обезличил в мача на живота си най-талантливия футболист за всички времена- Диего Армандо Марадона. И тук  стигаме до неблагодарността на професията защитник. Защото , за да ги имаше непрежалимите Гари Спийд и д-р Сократес, на света бяха нужни и такива като Ниийл Ръдък и Анди Бреме. А, за да го има Лео Меси и за да продължава да кове история, са необходими също така и неколцина Нести и малко Серхиорамовци. Замислете се само колко съм прав.