Какво повече от голове?

Зрелището наистина се състоя! Дали качеството бе на нужната висота е тема за разнищване от мастити футболни капацитети. Обикновеният зрител остана обаче предоволен от демонстрирания хъс и драматичния завършек на украшението на есенния дял- двубоя между първенеца за момента и подгласника му ЦСКА.
    Както казва един заслужил колега от водеща медия- има мачове и мачове. А този бе от типа "Хетафе-Барселона".Тоест по-напористият, по-можещият и по-адекватният отбор не съумя да вземе своето като причините за това са разностранни. Вялото начало на разградчани се материализира в един ранен, колкото и важен, толкова и случаен гол. Нелепият опит на джуджето от с.Ключ по неведоми пътища бе продължен в посока непокрития Мораес и той с известна доза късмет претърколи коженото кълбо зад противниковата голлиния. Положително впечатление направи последвалото поведение на гостуващия тим. Никаква паника, никаква дезорганизация, никаква абдикация от атакуващата концепция , донесла им настоящата позиция в класирането. Дори изключителното изпълнение при второто попадение не стъписа лудогорци , а само допълнително ги мотивира за върхова самоизява. Притежанието на топката, изпълнените корнери и превъзходството в ударите категорично доказаха състоятелността на определението за физиономията на тима- "Малката Барса".
    И за да бъдем докрай справедливи е редно да споменем и съдийството. Реферът от близката страна получи артрит в областта на раменната става с перманентното вдигане на дясната си ръка с повод и без повод. Простено да му е , ако е от некъдърност. В противен случай да се стяга здраво в кръста и да чака следващия онождач. Главният влезе в тон и напълно последователно допусна баталните изпълнения на играчите в червено /същите достойни носители на званието най-груб отбор в България с безпрецедентното количество натрупани картони/. За класическата дузпа на Коце Стоянов едва ли ни е нужна кой знае каква дискусия. Да се чуди Марселиньо къде да се държи от болка- за коляното или за главата, отказваща да асимилира очевидната несправедливост. Цялото това толериране на груба игра доведе до една ужасяваща контузия и няколко типични балкански хващания гуша за гуша.
    Мачът на "Армията" доказа несъмненото преимущество на ЦСКА и Лудогорец  в спора за титлата спрямо следващите два-три кандидата. Просто атакуващият ресурс и възможностите за ротиране  са движеща сила при градирането на цялостната игрова визия и облик на тези формации. Да, пропуските в дефанзивен план са видими, но нали всички ходим по стадионите в търсене на голове? Снощи претендентите за шампионската титла ни ги сервираха с гарнитура. Какво повече да искаме?