Европейското и Копите

Хайде, стига Копи, Мопи и Конкакафи! Баста и от южноамерикански ментена. Квалификация в Ла Пас, разцъквания в Лагос, къси пасове в Сеул...Моля, моля, тук е Европа!!! И колкото и да им е неприятно на малцината словославящи "жого бонито", тук и само тук се кове историята. Няма Лео, няма Меси. Неймар да си джитка на "малки". Радамел да си пие бирата и да не мърка. Защото тук, в Украйна и Полша е квинтесенцията на съвременния футбол, сблъсъците са копие на "300"-та от гръцката митология, а сюжетите драматични като Шекспирови такива. Изключая вдъхновения увод, е ред да спомена, че за пореден път Европейското дари истинския фен с неземно удоволствие и благодат. Вътрешните първенства са откровена "пунта мара", а случващато се ежедневно през месец юни, 2012 г. в пълна степен "кърти мивки" и създава герои. Как да не се възхитя на майсторството на Куба, на пласирането на Левандовски, на непримиримостта на Карагунис или на неуморимостта на Пиларж? Да преминавам ли към откритията Евген Коноплянка и Ирачек ?! Ами филигранният Жереми Менез, нестандартният Франк Рибери, "килърът" Марио Гомес и непробиваемият негов съотборник Матс Хумелс... Списъкът е дълъг, а удоволствието твърде ефимерно понятие. Цък-цъка или тика-тика футбол отстъпи място на здравите и мъжествени сблъсъци. Почти всички рефери влязоха в тон и дадоха широк фронт за безкомпромисни влизания. Затова към момента не виреят такива като Кристиано Роналдо, Ариен Робен, Марио Балотели и.т.н. Дърпайки калема, със сигурност бихме установили, че това първенство е еманация на най-добрите ценности, изградени на Стария континент и може би последното /бел. предстои реформа с увеличаването на отборите на 24/, което по безспорен начин доказа силата на европейския футбол и неговото деспотично превъзходство спрямо вариантите на Играта в двете полукълба на света. В крайна сметка "синове на вятъра" и безмислени турнири почти всички сме гледали...