Blue is the colour, Chelsea is our name!!!

Спор няма. Новият крал на Европа снощи бе покрит от съдбата,а и в целия си път към финала бе перманентно целуван по челото от нея. Тук включвам мъките срещу Бенфика, обръщалката срещу Наполи, опълчението срещу каталунците, за да се стигне до снощния култов двубой- апотеоз на биткаджийското начало в играта на този толкова симпатичен английски тим. С две думи- футболът се върна към корените си. Напудрения Кристиано и хилавия Меси бяха изхвърлени от турнира на богатите с изконни ценности, така характерни за 80-те години на века и придали на Играта непоправим чар и правдивост. По-старите фенове с умиление си спомняме класическите съперничества, белязани от спортна злоба и мъжка сила. Лигавия футбол вече е на бунището на историята и никой не може да ме убеди в обратното. Тазгодишното развитие на полуфиналите в Шампионската лига категорично и безусловно потвърждават това мое мнение. Във втория двубой срещу Байерн, въпреки всепризнатия си треньорския гений, Мауриньо сгреши като се отказа от изпитаните си методи и опита да заложи на прекалено офанзивна и определено неподходяща за такъв двубой схема. Медийният натиск за налагане на някакъв помпозен стил, принуди Специалния да се отметне от собственото си законодателство и да потърси ранния гол, което в крайна сметка разцентрова играта на Реал и в голяма степен накара отбора да изглежда разпилян и дезорганизиран през цялото време. Същото подлъгване се случи и при Барселона. Надявайки се на бързо приключване на противника, те още в началото повярваха, че резултатът е ясен и финала им е в кърпа вързан. Яростните каталунски атаки в дебюта на мача омаломощиха отбора и после с просто око се виждаше невъзможността за пробив във синята стена. Отдавна обаче не бях наблюдавал такова спокойствие и майсторско убиване на темпото при намален състав и здрав домакински натиск. Изпитаното лекарство с успех бе приложено и във вчерашната среща. При лондончани явно концепцията е много по важна от изпълнителите. Дори и с липсващи основни футболисти, Челси не изневери на подхода си и бавно и методично с яка преса и желязна стиковка между централните защитници и вътрешните халфове разби всички взаимовръзки в баварския тим. Не мога да не изкажа възхищението и преклонението си от скалата, от гиганта в нападението на лондонската луда банда, черната перла от Кот Д'Ивоар- Дидие Дрогба. Според мен той е един от малкото останали тарани, на които е изключително трудно да им намериш цаката. Агресивен, мощен, повратлив, с широк разкрач, Дидие е истинско бедствие за противниковите отбрани. Отделно от това тактическата му дисциплина е за пример и подражание от всеки един подрастващ футболист. Той гони, пресира, връща се в собственото си наказателно поле, ангажира се с граденето на атаката, а когато се озове на позиция не "мачка" топката, а моментално търси изстрела и гола. Завършен, разкошен, гениален футболист. С победата си Челси показа, че нещата могат и да станат по друг начин- без изсилвания и ежегодно трошене на пари през трансферните прозорци. След първоначалните си харчове и покупки на кило, Абрамович явно е осъзнал, че този модел е сбъркан и в последната една година всички привлечени футболисти са внимателно подбрани и селектирани за определена позиция. Ядрото от опитни играчи бе запазено, а новопривлечените паснаха като дялан камък при оформянето на игровия облик на отбора. Тази компилация не подейства под ръководството на Вияш - Бояш, но определено включи турбото при италианеца Ди Матео. Малко козметика, малко вътрешни размествания, малко психология и крайният продукт е налице. До възцаряването на нов такъв, възгласът "Blue is the colour,Chelsea is our name !!!" ще бъде актуален и меродавен.