Ах, когато зашуми Лудата гора!

Причината , за да отидеш на стадиона или на театър е желанието да наблюдаваш качествена и стойностна продукция, която да напълни душата ти. В тазгодишния ни футболен шампионат бях свидетел на точно две действия, които ми изплакнаха очите. Едното наглед по-драматично,но доста опорочено от шеф-диригента - побутнал домакинския отбор къде с измислени фалове около пеналта на гостите, къде с допускане на твърда, прескачаща границите на разумното игра. Другото действие се разигра тази събота и може да се каже, че беше почти рецитал и монолог. И в двата случая единият участник в събитията беше уникалното за родните ни стандарти явление- тима на разградския Лудогорец.
    Изключая болните вопли на неколцина футболни лаици за реферски рамена, с чисто сърце мога да заявя, че поднесената продукция от провинциалния тим е в пъти на по-високо ниво в сравнение с тази представяна от двата ни книжни гранда. Питам се само кой от кого взе амалгамата за съвременния явно печеливш футбол- Пеп Гуардиола от Ивайло Петев  или обратното? Извън рамките на шегата прави впечатление, че както Барселона, така и Лудогорец бягат от схемите с типичен таран, забит самотен напред, както и не разчитат на такъв подпомаган отзад от лек халф. При отбора на Разград има едно осезаемо сваляне на ръста на тима в предни позиции и залагане на дребни, но бързоноги и сменящи си местата "средни" хора, както би казал култовия Пена. Не ви ли наподобяват Гъргоров, Мишо Александров и Марселиньо на Меси, Шави и Иниеста? Попаднали в този бермудски триъгълник футболистите на Локо Сф не знаеха на кой свят се намират, а пресата на домакините приличаше на луда гора, оплела в клоните си де що мърда в нея. И тези четири гола, можеха да бъдат и осем. Но нали и публиката си търсеше шоуто и го получи с няколко филигранни удара, непоразили целта и с безброй виртуозни комбинации, характерни единствено за отбори, подготвени за шумна изява на европейската сцена. Не мога да не изкажа възхищението си от ветерана Ст.Генчев, събиращ в себе си комплексните качества така необходими за един съвременен халф- добро отнемане и позициониране в дефанзивен план, майсторско изнасяне на топката и перфектно владеене на последния пас при офанзивни действия. Най-симпатичен ми е обаче чернокожата перла с име, навяващо асоциации за сладки изкушения- Шоко. Какъв финес, какъв демараж, какви стойности центрирания- истинска находка за българския футбол.
    На фона на показаното от Лудогорец, бегло погледнах към играта на Левски и ЦСКА. Там няма какво да се анализира толкова. Разчитаме румънеца да я спре с корем и някакси  да я добута в мрежата или като не можем да я разиграваме-да центрираме безадресно в пеналта и там евентуално едно поувяхнало лале да свърши работата. Това не е футбол, господа. Така разградчани ще ви порят и разкостват над път и под път. След саморазправите с трите софийски тима идва ред и на четвъртия. Сигурен съм,че и тогава ще има повод непредубедения роден фен да възкликне: " Ах, когато зашуми Лудата гора!"