Позовавайки се на горното може с чиста съвест да кажем, че господин Тодор Батков не я може тази игра и е редно да отстъпи мястото си на кадърен комарджия. Футболните калкулации не са за всеки и не са константна величина. Така както Сьорд Арс плюс половин кило маслини не е равно на Тони Калво, така и Орльо Старокин плюс два буркана пчелен мед не са гаранция за осмо място и четвъртфинал за Купата на България. Менажирането на каквато и да е структура изисква най-малкото пълен професионализъм и бизнес нюх. Да повериш едно тотално моделирано предприятие на съмнителен субект като Гонзо е все едно да дадеш в ръцете на "Ал Кайда" ядреното въоръжение на САЩ. И тук вината на Гонзалес е никаква. Той просто лапа сирената баница, поднесена му топла от един окончателно объркан собственик. Не е нужно да си специалист по макроикономика, за да установиш сгрешените процеси във футболен клуб Левски. Колективната безотговорност е удобна за замазване на оцапани кълки и присъща на къснокомунистически партийни формирования. А на отбора на народа не му приляга да е изтривалка и опитно поле за видимо некадърни треньори. Нито пък заслужава да се люшка във финансов колапс и мизерна фенска подкрепа. Само Баждека ,единствен от цялото ръководство, се оглежда като Димитър Пенев на интервю и търси кратковременни пожарни варианти.
Футболното колело няма да спре да се върти. Дали Левски ще е трети или четвърти почти не вълнува никой, изключая няколко отявлени хардлайнери. Лирическият герой на Кени Роджърс в края на песента отпива глътка уиски и заспива вечен сън. До подобно положение е докаран вече и любимия на мнозина роден гранд. А пътища за измъкване от коматозното състояние почти няма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар