За една топка и едни оцетени кърпи

Композирайки есето "Поредното постно дерби" сякаш като на каданс и като "дежа вю" вчерашния двубой вече бе изигран в съзнанието ми. Очакванията ми както винаги отново се сбъднаха. Такива злополучни представления единствено отблъскват, кашата на терена избива в низки фенски страсти, а реферите, включая снощният, сполучливо се вписват в подобни грозни картинки. Топката от последното, силно казано дерби моменталически трябва да бъде хоспитализирана в "Пирогов" и перманентно налагана с оцетени компреси. Ако Барселона задържат коженото кълбо и правят по осемдесет безгрешни подавания, то на симпатягите от двата ни гранда толкова се събират за един полусезон. И ако не беше комичното изпълнение на Янис Зику, оставащо в историята на футбола с название "удар с ляв протектор", "краваите" бяха вързани в кърпа.
    Иска ми се да видя нещо положително, нещо градивно в игровия облик и на двата отбора, но не би. Просто затвърждаване на стари болежки и разкриване на нови такива- още по-фрапиращи и пародийни.
    Питам се докога в Левски ще търпят истинското футболно бедствие Орлин Старокин и не вижда ли компрометиралия се треньор и спортно-технически директор пълното безхаберие на въпросното лице? Отдавна съм установил, че с такова игрово поведение Орлинчо би могъл успешно да гони рекорда на Сър Стенли Матюс. Забиване на фланга, пазене на "неговия" си човек, включвания най-много до центъра на терена, сякаш зад демаркационната линия е поставена противопехотна мина...Класически бек от седемдесетте години. Ако ги съпоставим с Дани Алвеш ще се окаже, че упражняват различни професии, макар че им се плаща за една и съща. За капак бургаското недоразумение нагледно ни демонстрира неумението си да изпълни странично хвърляне,  което втрещи цялата компания, в която наблюдавах дербито. "Егати тъча- такъв хвърлиха оня ден на "Ураган"- Бояджик и Межда." -култова реплика , изтървана от устата на бивш футболист на Спартак Варна и Сливен, седящ в близост до мен. А говорим за играч от висшия ни футболен ешелон. Тц, тц, тц...
     Мога да вляза в още детайли и дребнотемие, да анализирам пост по пост, да маркирам заешкото поведение на червенобузкото Данчо Милиев, да разнищя "гениалното" гонзовско решение с ваденето на Дарко, което бе повече от самоубийствено, но ще се окажа в ситуацията на лирическия герой от народната песен "Кат си пееш Пенке ле, кой ли те слуша".
    Заслужава си обаче да се отбележат две-три неща. Първото- снощи по-малко слабият отбор къде с късмет, къде със сръбски треньорски нюх, успя да грабне минималната победа. Второ- понеделнишката ловешко-лудогорска футболна експресия ме убеди, че реалните кандидати за титлатата са точно тези два тима. И не на последно място- откъде ще търси кадри новият ни национален селекционер при положение, че в родните ни два гранда е бъкано със спорни чужденци и български некадърници? И как аджеба този човек ще гони класиране на голям форум? Трудни въпроси, на които поне аз не намирам отговор.