С чиста съвест мога да заявя, че ситуациятя в двата ни родни гранда е идентична- класически цайтнот. Тоест без полезни ходове и вратички за излизане от мечия капан.
За мазалото в "синия" стан съм произнесъл отдавна присъдата си. Краят на този парцален отбор бе сложен още след търнавското унижение. Оттам насетне самолетът е без пилот и се кара по въздушното течение. И никой да не ми говори за двуликия Левски- този в домакинските мачове, и другият при гостуванията. Ганкиното и навън, и навътре си е все същото. Различни са само танцьорите. А тях горките живи да ги оплачеш. Такова текучество и въртележки в отбора на народа не помня през съзнателния си футболен живот. От опорен халф- централен защитник, от крило- плеймейкър, от офанзивен халф- дефанзивен такъв...Експериментите на куклата от "Мъпет шоу" нямат край. И какво следва от това? Отбор без избистрена титулярна единайсеторка, формация без изградени взаимовръзки и изгладена игрова физиономия- с две думи сбирщина, ръководена не според наложени и традиционно сполучливи футболни постулати, а с похвати и методи, характерни за силовите спортове. Ама то само със сила не става, трябва и акъъъл. А това малкото сивото е дар свише, както и некадърността.
Аз лично не виждам нищо нестандартно, нищо екстраординерно нито в подредбата, нито в пласирането, нито в движението на отделните линии. Скука и сивота лъха отвсякъде- безпомощност при създаването и реализирането на попадения, пълна липса на заучени положения и маньоври, слабо взаимодействие между централните защитници и дефанзивните халфове. Голямото разстояние между последните две линии, съчетано със слабата форма на Мулдер и никаквата такава на Орлинчо, водят перманентно до вихрушки в малкото наказателно поле на Левски. Факир и многорък да е младият Илиев , пак няма да може да смогне на безспирния обстрел.
Нищо кой знае по различно не се наблюдава и в лагера на "червените". Изключая повечето адекватни опции в офанзивен план. Тук самозаблудата се беше настанила трайно до онази събота, когато лъснаха като медна тава купища проблеми. Отново както и при Левски те се оказаха в сърцевината на тима. Ветеранът Янчев е изчерпан за голям футбол, а комбинацията с тромавия и рисков Галчев е гаранция за неминуем натиск върху център-оста К.Стоянов-Крачунов във всеки един двубой. Павката Виданов сполучливо се включи в подривната дейност и с изявите си срещу Славия с успех се нареди в класацията "Топ 3" на най-слабите бекове в историята на ЦСКА.
Все си мисля обаче, че нещата при "армейците" са поправими и вероятно колебанието ще бъде превъзмогнато скоро. Множеството вариации в нападение така или иначе ще дадат необходимия превес в оставащите трудни мачове до края на есенния полусезон, както и временният спад овладян своевременно.
А BG дербито вече чука на вратата и предизвиква разнопосочни коментари и прогнози. И двата отбора влизат в него от що годе еднакви позиции, макар и с разлика в точките. Левски- тотално разкрит и предвидим, ЦСКА- приземен и несигурен в моментните си възможности. И нека не очакваме кой знае какви чудеса. Просто поредният постен сблъсък, лишен от фойерверки и зрителски интерес.
Няма коментари:
Публикуване на коментар