"Лудата банда" на Дуци или тайните на сливенския футбол

Цяло лято се каня да седна на чаша ледена мастика, гарнирана с резен сочна диня. И вчера най-после го направих. А когато цялото това изкушение е в комбинация с разговор за любимата игра, нещата добиват невероятни измерения. А когато и събеседникът ти е бивш играч от долните нива, бивш юноша на старата ни госпожа "Славия" и изобщо тънък познавач на материята ,гаранцията за неизчерпаем футболен фолклор са налице.
    В следващите редове ще стане дума за един голям пич от с.Радково, община Нови Сад, Република Сръбска. Въпросният гамен  за разлика от бай Радукан и Гонзо е свикнал да прави нещата по трудния начин, никой не му е слагал на тепсия топъл бял хляб, а той сам последователно и усърдно си го е замесвал и старателно опичал. Името на този симпатяга е Драголюб Симонович и с начина си на работа удари в земята всички български пишман треньори. Той е създателя на сливенската луда банда, която си нямаше Роби Ърл и Вини Джоунс, но в редиците й личаха имената на култовите Коста Янев и Костадин Стоянов.
     Винаги, когато сме сядали на маса със снощния ми приятел съм го питал за магията и тайната на оня велик сливенски отбор, моделиран уникално от сръбския фокусник. А той винаги ми е  казвал следното:" Виж, Дуци е треньор отвсякъде. Сега вдига телефона, обажда се на Рафа Бенитес и могат с часове да говорят за футбол. Гришата усети маята в него и му даде шанс да учи и да се развива. Мина през школи, през сателита на Литекс "Белите орли", но....". И някъде тук разбрах за чепатия му характер, за екстравагантното му поведение, за склонността му към нощни подвизи, което допълни създалия се у мен образ за този тип. И така- Лечков решава да стяга отбор за "А" група, търси квалитетен, млад и амбициозен треньор, както и играчи от региона с ниски финансови претенции. Господинът от Микре в частен разговор му подхвърля името на Дуци с гаранции, че същият чете играта, но и с предупреждение за вредните му навици. Ангажирайки Драголюб, гениалният плешивец го натоварва директно със скаутска мисия и нашият човек тръгва по села и паланки. Гледа десетки мачове, изписва купища тефтери, но в крайна сметка сполучва с начинанието си. Костадин Стоянов- така наречения Косьо "Черния" от Самуилово може би още щеше да налива коктейли зад бара на кръчмата в Свиленград и да поритва за здраве в местния тим, ако не беше набитото око на Симонович. Ами историята с Коста Янев?Тук тежката дума е била на Херо. Запитвайки го за  разиграващ халф с добро отнемане, Димитър Димитров директно се произнесъл:" Твоят човек се казва Коста Янев. Не го знам къде се намира, но е класа отвсякъде. Но да знаеш също  , че и  главата не го слуша много." И хоп моторът на лудата сливенска банда е призован под знамената, прибирайки се от гурбет във финландската втора дивизия. Там, където преди години Страти Илиев с две тренировки в Айтос вдигна шампионската купа на страната с отбора на "Джаз Пори". Условието на Коста било в Сливен да бъде взет и добрия му приятел и възпитаник на музикалното училище в Котел, специалност гъдулка- Ивелин Янев-"Мечката". Да, същият Ивелин Янев, който преди няколко дни изора терена и остави сърцето си на стадион "Тича" срещу софийския гранд "Левски". Трансферните находки нямат край-  голкипъра Здравко Чавдаров, Ямука от Хасково/ понастоящем титулярен десен бек в отбора на Берое/...Човек ще си каже- дружина събирана от кол и въже. Към гореспоменатите трябва да добавим и местните момчета, без които изкусната амалгама нямаше да бъде същата- култовият десен бек Станислав Радев-"Джантата", стоманеният капитан от периода на отбора в "Б" група Живко Динев, както и завърналият се от Кипър голмайстор Мирослав Миндев.
    И ето имаме си един нов Джо Киниър. Ироничен, небрежно елегантен, победител. Няма смисъл да преоткривам топлата вода и да анализирам безспорните и познати на всички стойности на оня сливенски отбор, за безбройните мигове на наслада у местните фенове, за нощните фиести в  "Империя" след поредния прегазен гост или за плейбойските изпълнения на Коста Янев...Нас ни интересува бащата на това творение. А той с лека усмивка и чаша черно "Джони" в ръка, рамо до рамо със своите момчета  преминава плавно през ресторанта, дискотеката, а рано сутринта и през лоби бара.
    Някъде тук с моя събеседник приключваме темата "Дуци" и обръщаме взор към прозаичното и безинтересно представяне на родните тимове в евротурнирите. Вътрешно обаче съм напрегнат. Целият този почти нереален сюжет ме кара да мисля какво би станало, ако на този сръбски симпатяга му връчат диригентската палка не в някой провинциален  отбор, а в националната ни гарнитура или в един от двата ни книжни гранда. И освен това бъдат изпълнени всичките му претенции за организация и тертип на работа. Дали няма да сме свидетели на римейк на сливенската луда банда или на лошите момчета от онова жежко американско лято? Мечтите затова са мечти, защото са безплатни...