Грозна футболна физиономия

Тъй като не съм абонат на кабелния оператор, излъчващ снощния мач на националния ни тим, пробвах да го зяпам на стрийминг в интернет. И добре, че стриймингът заби в края на първото полувреме, за да ме отърве от танталовите мъки на нашите пичове да си подадат повече от три пъти топката и да я изнесат зад средната линия, маркираща полетата на съперниците.
     В двадесетгодишната ми история на футболен запалянко не се сещам за по-несъстоятелна и незаинтересована държавна формация от настоящата. Структурата на успехите във най-великата игра се гради на базата на приемственост и работа от най-ранен детски етап за създаване на навици и чисто правилни тактически елементи. Загубена кауза е да учим на преса и пласиране татуираното недоразумение в халфовата ни линия. Говорим за играч осигуряващ предмостието на защитния вал и човек, от който се очаква да замени ветерана Стенли. Само, че муки. До него като първокласник до баща си на първия учебен ден се суетеше "Малкия мук". Че с такава опорна двойка всеки отбор от калибъра на бившите съветски републики ще ни разпунди.
    Не мога да се начудя на плейбоя от Германия за решенията му в защита. Да бе наблюдавал двата евромача на Литекс и ако може да бе вникнал в есенцията им. Тоест- с настоящия дефенс Литекс ги очакват не бленувани Шампионски лиги , ами треперения и съдийски рамена  срещу тимове даже и долната половина на шампионата ни. И докато Занев долу-горе бе в час, от другата страна кашата бе гъста и лепкава. Един механик-тракторист разминаваше като доматено колче бъдещия ни участник в групите на Лига Европа. Свидетел бях на поне дванадесет опасни слизания и остри центровки в нашия пеналт точно от тази зона. Просто тук се касае отново за брънка от футболното възпитание, наречена от големите специалисти дублиране на фланга. А когато нещата са стиковани и отработени между двамата съекипници на бека и когато в случая като подсигурител на защитника се явява един надут племенник, конфузиите неминуемо връхлитат кат Гара Дембеле пиячка в Студентски град.
    Много ми е симпатичен Спасчо. Гони, търчи, бута по-едрите батковци...Такъв един добронамерен и безопасен, досущ като мишлето в едно детско предаване по италианската РАИ от началото на 90-те.Определено свежите идеи се чакаха да дойдат от Копа Кабана. Но не би. Плътното покритие от страна на противника, съчетано със здрави влизания и перманентни усилия Маркиньос да играе с гръб към вратата дадоха резултат. Кариоката се изолира, не успя да осъществи взаимовръзки и от това пострада играта на забития напред Попе. Не го упреквам. Само Меси и Марадона могат да приберат топката, да я сложат в писаната торба на гърба, да минат необезпокоявано през пет-шест човека и да я изсипят на голлинията на съперника.
    И тъй като поради независещи от мен причини си спестих ядовете от второто полувреме, реших да поразцъкам с дистанционното по десетте " Ал Джазири" , излъчващи различни международни мачове. Миш-машът от красив и динамичен футбол ми завъртя главата.
    Спрях се по детайлно на два мача- Австрия-Словакия и Италия-Испания по обясними причини. Исках аджеба да видя родния ни гранд случайно ли отпадна от Търнавските спартаковци или всичко е една лесно обяснима закономерност. Много български запалянковци се лъжат в представата си за словашкия футбол. Аз видях солиден тим без ярки индивидуалности, правилно нареден, компактен и взривоопасен на контри като американска база в Близкия Изток. Прекрасно преливане от защита в нападение, мълниеносно разиграване на топката след отнемането й, даже коментаторът използва думите: "Wonderfull one-two" при атаката на Словакия за втория им гол. Колко далече сме ние от това равнище само един Господ знае. Дано само да ни ги срещнем по някои трънливи и неведоми пътища в борба за класиране я на европейско , я на световно първенство. Жална ни майка.
    Какво да кажа за младия и обновен тим на адзурите?! Флагманът и лидер Рикардо Монтоливо бе безпогрешен в раздаването на коженото кълбо, фин и мек като пластелин, хлъзгав кат мазен циганин на селско преборване. Клетият световен шампион не знаеше на кой свят се намира. Нямаше никакъв помен от стила "Цък-цък" , привнесен в националната формация от гръбнака футболисти на Барса, практикуващи го ежедневно в клубния си тим. И ние ще си съперничим със скуадрата за място в Бразилия. Имаше преди време един немски комедиен сериал "Безкрайни безмислици"...
    В тъга и носталгия премина телевизионната ми сряда. Тъга за настоящото състояние на лицето на футбола ни и носталгия за онова жежко американско лято, промотирало едни пичове във вечността. Същите тези пичове сега управляват, моделират и оформят по собствено усмотрение националната ни футболна физиономия. А тя за жалост към момента е грозна, подпухнала и сива.