Общо показвания

петък, 15 юли 2011 г.

Най-удобният противник е отстраненият


    Великият Любко Петрович по време на престоя си в България обичаше да казва, че най-удобният противник е отстраненият. С това си верою той не само изведе "звездашите" до европейския връх, но и ни понаучи как да подхождаме към съперниците в турнирните битки. Учудвам се, че голяма част от футболните ни спецове определят днешния изтеглен жребий за приемлив. Не мога да се съглася например, че качеството в Полша е паднало драстично и родния Литекс с лекота би се справил с Цветан Генков и компания. Не знам какво се е случвало на терена на Могрен, тъй като двубоят остана на "тъмно", но щом се е наложило Тоди да вади кестените от огъня, работата е ясна- прибавените през това лято към гръбнака на отбора футболисти са пълно менте. Мачовете в евротурнирите не са джитбол на Копа Кабана между два разхлаждащи коктейла, нито приятна разходка с туристическа цел. И колкото по-бързо го разберат това "плажните" бразилчета, толкова по добре за тях и за презентирането на тима. Макар, че с потенциал 3-4 ниво на бразилския футбол, едва ли биха били способни на някакви чудеса и фойерверки. Не искам да съм лош пророк, но ако във Висла са запазили устрема от тазгодишния си втори полусезон, Литекс са твърдо аут. Просто отборът впечатли с една уникална серия от мачове без загуба, а Генков сякаш намери своето място, отпусна се и показа истинското си лице.
    Трудно ми е да коментирам Локо Сф. Там отдавна селекция не се прави. Въртят се едни и същи имена на футболисти в напреднала възраст, идват и си отиват някакви недоразумения от долните ни ешелони, а нормалния процес на избиране и привличане на играчи срещу трансферна сума тотално липсва. Радвам се, че телевизиите ни спестиха локомотивските мъки и срамни изпълнения на терена на македонския анонимник. Доколкото разбрах офанзивния облик на тима се е изразил в два неуспешни опита изританата от наши футболисти топка да прехвърли стадиона. И ако наистина Локото все пак отстрани съперника си и се наложи да се сблъска със суровия британски стил на Дънди, дупе да им е яко. В такива двубои коравите шотландци демонстрират чудеса от храброст, които компенсират донякъде бедния им технически арсенал.
    Видимо като, че ли само Левски като име на съперника е с по-лека задача. Силно обаче съм притеснен за моментното състояние на отбора. Явно селекцията закуцука яко и ще се наложи да наблюдаваме за дълго време тоталната липса на синхрон между тежките като руски танкер Иво Иванов и Йордан Милиев. Тодор Христов набързо бе приземен и разбра, че не "Всичко е Берое". Вписването му в състава върви мудно и бавно. Няма и помен от марковите му слизания по крилата и уникалния му усет за игра на ръба на засадата. "Лалето" също поувехна и загуби от аромата си- явно местната почва не му влияе добре. Наученият футболист попадна в дупка- свикнал единствено да бъде консуматор и играч за малкото наказателно поле,оползотворяващ  офанзивния потенциал на целия отбор. Сега му се налага  да се връща, да поема топката в по-задни позиции, да търси свободни пространства и сам да кове головете си. А тук определено не е силата му, той не е еквивалент на Гарата, който помиташе като ураган всичко по пътя си, за да влезе с топката във вратата. И ако Левски продължи с миналогодишния си игрови стил, попадането му в миманса няма да е изненадващо.
    Много проблеми и много въпроси за решаване има и в трите ни отбора, участващи в еврокампанията. Но приложим ли поуките на дядо Любко поне няма да има червене и обогатяване на родния ни футболен фолклор с нови умотворения. Мисля, че това ще е достатачно за преодоляване на този кръг. За по-нататък си трябват и други неща.

Няма коментари:

Публикуване на коментар