Когато преди около двадесетина дни написах една непретенциозна статия, озаглавена "Студена бира и мека възглавница вместо Копа Америка" мнозина ми се изсмяха и се опитаха да ме пародират. Във въпросното есе идеше реч за мача на откриването и последвалите изводи за развитие на целия турнир. Засегнати бяха бегло спортно-техническите характеристики на водещите отбори в Южна Америка, но считам че те не са толкова важни към момента, колкото цялостното отношение на едни от най-титулованите футболисти към провеждащия се форум. И те са си прави. Вместо да си чупят краката по изсъхналите от жегата аржентински ниви, биха могли например да си се плицикат в басейна на някой хотел в Ибиза с бронзова манекенка на рамо и чаша ледено мохито в ръка. Разбирам ги. Дебеловратите функционери от ФИФА и УЕФА създадоха толкова непосилен календар, че на националните футболисти не им остава и капчица време за релакс и разпускане след тежките и натоварени шампионатни сезони. За горепосочените господа е важно всеки божи ден да има футбол някъде по света, машината да е задвижена, да се вливат свежи парични средства от телевизии и реклами и въобще софрата да е винаги сложена, а те само да посягат и да си вземат колкото им се ще. Нито Блатер, нито Платини ги е еня за кокалчетата на Масчеано или за пищялите на Бастиан Швайнщайгер. Оттук се стигна до абсурда велики сили като Бразилия и Аржентина единствено да манкират футбол и да им се налага да участват в зле скроени сценарии. Отпадането на двата тима след "кораво" съперничество и "драма" на дузпите е само алабалистика за футболни наивници. Фалшивото послание лъха отвсякъде:" Ето вижте! Борихме се яко, дадохме всичко от себе си, изядохме тревата...но просто нямахме късмет." С тези измислени,оправдателни аргументи бе спестена много работа на полицейските органи в двете държави. Държави, в които футболът не е просто игра. И където срамни изяви се посрещат от феновете на нож- последен пример ексцесиите след отпадането на гранда Ривър Плейт.
Ситуацията и в Европа е аналогична. Тук за разлика от южноамериканските синове на вятъра, част от футболистите се влагат тотално на такива шампионати- дали заради по-висока лична дисциплина или морал, дали с мотив себедоказване или финансови стимули, но съществуват европейски играчи, които дори само за идеята с чест носят националната емблема на гърдите си. Такива са пичовете от тима на Холандия и тези от Бундестима например. Прибавям към тях и испанците, които след много години на неуспехи сега са на гребена на вълната и са пределно амбицирани да останат за дълго време там. Горепосоченото изключение обаче просто потвърждава правилото.
Както аз обичам през отпуска си да си топя краката и отпивам от хладната ракия, така и професионалният футболист търси комфорт и тотална почивка през малкото свободно време в годината, незаето от подготовки и досадни лагери. Само кърлежите от ФИФА и УЕФА не го разбраха. Май на тях елементарните човешки желания и нужди са им напълно чужди.
Няма коментари:
Публикуване на коментар