Общо показвания

вторник, 5 юли 2011 г.

Футболният ни "Барби"

Никога не съм бил привърженик на Димитър Бербатов, нито на лежерния му стил "Късният Дарко Тасевски в Левски". С усмивка си спомням за направените му шпалири от един сръбски гамен в един доста съмнителен и крайно драматичен двубой, както и отчаяните му опити да провре шибаното кожено кълбо зад противниковата голлиния. Спомням си и сълзите му след въпросния мач. Сълзи, в които някои видяха детинщина и слабохарактерност, но други- воля за себеизява и доказване. И преминавайки като комета през два средняшки тима, и заставайки в средата на прожекторите, подписвайки с един от най-митичните клубове, Митко не се отказа от демонстрирането единствено на финес и грация. Така той несъзнателно се превърна в контрапункт на любимеца на футболна Англия Уейн Рууни, стряскящ противниците с дръзки шпагати и смело сърце. Оттук дойдоха и проблемите за "Барби"- незнам от кого измислен прякор, олицетворяващ както женствения му външен вид, допълнен със смешна "диадемка", така и незаинтересовоността му към случващото се на терена в голяма част от двубоите, в които е участвал. Да, той вкара купища голове, даде зрелищни асистенции, направи с финтовете си за смях редица национални защитници, но никога, по никакъв начин не успя да влезе в сърцата на феновете на Юнайтед, точно поради абдикирането от типичните британски футболни ценности- страст и борбеност.
    В дешната преса се натъкнах на заглавие "Букмейкър обяви коефицент за трансфер на Бербатов в Левски." В материала е посочено името на една непопулярна компания за залози, обявила различни ставки за бъдещето на нашия футболист, както и такава за евентуално негово завръщане в един от родните ни грандове. Ето това вече мина всякакви граници. Да си правиш гаргара с топ-играч и голмайстор на най-силното първенство на планетата, да принизяваш постиженията му до посредствената наша футболна действителност и открито да участваш в тази разрастваща се като японско цунами кампания "Анти-Бербо" е колкото гнусно, толкова и подло. То не бяха мнения на родни псевдо-капацитети, хард изпълнения на местни таблоиди, слухове за раздели и тайнствени трансфери...Баста!Стига! Долу ръцете от футболната ни икона. Апатичен, носталгичен, параноичен, хиляда кусури да има, той си е наш и ние си го обичаме. Успех, Мите!

Няма коментари:

Публикуване на коментар