Само един мач от започналата рано тази сутрин "Копа Америка" ми бе достатачен, за да си направя необходимите изводи за цялото продължение на този турнир. Мненията, че единствено латиноамериканския футбол е запазил автентичността на играта и че само в тази част на света всеки си ляга с топка под възглавницата са перманентни медийни трикове за предизвикване на интерес към продукта. А той е меко казано...нелицеприятен. По-принцип винаги съм харесвал тима на Аржентина, защото през годините се е крепял на ценности като мъжество и биткаджийство. Изключая щипката магия, внасяна периодично от титани като Марадона или Кемпес. Техният игрови стил се е явявал като контрапункт на бразилското "жого бонито" , макар в повечето случаи "гаучосите" да са се оказвали в ролята на симпатичните губещи- пример драматичният 1/4 финал с домакина Германия през 2006 г. Какво видяхме тази нощ? Eдин объркан, хазартен отбор с наивен защитен вал, слабо креативна халфова линия и неизбистрена офанзива. "Малкият Мук" се щураше напред назад и не можеше да си намери място, Банега внасяше с неориентираното си позициониране единствено хаос, пресичката на "средните хора" на непретенциозния тим на Боливия и последващите след отнемането на топката контри, разкъсваха цялостната конструкция на отбора на Аржентина и носеха неимоверно напрежение за централни защитници и вратар. Ако не беше гениалния проблясък на Кун и непростимият пропуск на един неизвестен за мен боливийски симпатяга, сцени подобни на тези от последния мач на Ривър Плейт като нищо можеха да се повторят. Защото както казва един колега, футболът в Аржентина не е просто игра. Съгласен съм, но към настоящия момент в националния им тим е бъкано с майстори, а калфите липсват- с един Камбиасо и дядо Хавиер няма как да стане. С десет биткаджии и един Меси е по-вероятно.
Довечера ще очакваме с трепет и представянето на Колумбия- надявайки се Фреди Гуарин и шилото Радамел Фалкао да пренесат изявите си в Порто и в националния отбор. После ще се надяваме да видим чудеса от голобрадите бразилци Гансо и Неймар. Ще тръпнем за каскади от финтове, дело на "урусите" Суарес и Кавани и мексиканският техничар Дос Сантос. Накрая винаги с досада ще изгасяме телевизора, ще придърпваме възглавницата или ще охлаждаме двигателя с кутийка бира. Просто, защото когато тези момчета се приберат от Европата по националните си отбори сякаш забравят за тактика и дисциплина, за треньорски указания и отговорност...Превръщат се в едни деца на вятъра, всеки флиртува по своему с коженото кълбо и на никой не му пука за победи и трофеи. Така, че приятели, заредете хладилника с бира и не навивайте будилниците си да звънят посред нощ. Има къде къде по интересни неща за правене от губенето на време в гледане на пошли футболни представления.
Няма коментари:
Публикуване на коментар