Левскар съм от повече от двадесет години и винаги с чест синята емблема е стояла до сърцето ми. Възхищавам се на мъжество, остри сблъсъци и пределна амбиция за победа. Но това, което видях снощи надмина и най-смелите ми очаквания. Една трупа зомбирани, силно казано футболисти, целещи кокали и пищялки. То бива,бива, ама тва го няма и в най-долните дивизии на Ейре... Шпагати на врата, ръгане, удари без топка. Общо взето всички подли номера, използвани в един обикновен и нищо нерешаващ двубой. Кой е правил разбора на тези пичове, кво им е говорил, как ги е надъхвал не знам, но това беше всичко друго ,но не и нормална шампионатна, футболна среща. Да се смееш ли да ревеш ли като гледаш един смахнат и неориентиран ляв бек , пред който Пепи Петров от недалечното минало е като истински Бекенбауер. Или дуото-параходи, наречени централни защитници с влизания с послание "Рефер, изгони ме веднага!". Абе , господа, само примера с филигранния Ники Илиев е достатъчен да спрем със сравненията. Ами единствения ни голмайстор в Шампионска лига- безумен поглед, неадекватни решения винаги на ръба...Мерси, този Левски не е моя! Този Левски е на Гонзо- лакти, юмруци, каратета...Един "Бижутер" да посяга без топка...Срам за предишните футболни поколения. Как ме е обзела носталгия за оня Левски на Наско и Гиби, на двамата Емиловци- "Кокала" и Спасов, на Руси и Мишо...Това вчерашното прекрачи границите на нормалността, нищо съзидателно, нищо позитивно-само кюскане и мускули. Не шампиони на България да станат, ами и такива на Европа- стадионът пак ще бъде тъмен и самотен. Не за друго, а защото публиката на Левски е претенциозна и доброволния отказ от с годините градени ценности само я отблъсква.
Няма коментари:
Публикуване на коментар