Освобождаването на Дуци от "Армията" предизвика у мен разнопосочни чувства. В крайна сметка преобладаваща май е тъгата. Имам индиректен поглед за работата и отношението на пича от с.Ратково, Република Сръбска към футболната игра и затова горчивия привкус от неразкрития му в пълна степен потенциал в отбора на ЦСКА, дълго ще стои в устата ми. Преди време написах една статия, озаглавена "Лудата банда на Дуци или тайните на сливенския футбол" , в която направих ретроспекция на свършеното от Симонович при формирането на оня запомнящ се тим, гръбнака на който бяха неколцина играчи, взети буквално от села и паланки и добили известност, благодарение на сръбския спец. Говоря за Коце Стоянов, Коста Янев, Здравко Чавдаров, Владислав Ямуков, Петър Стоянов, Ивелин Янев- всички до един носещи към настоящия момент фланелката на отбори от "А" групата. Тъй като съм жител на град от същия регион, многократно съм бил свидетел и на класически лекции по футболно майсторство с главен архитект сръбския спец, демонстрирани на терена под Сините камъни.
Как да не ти стане жал за Дуци при положение, че никой от ръководството на ЦСКА не се изправи в нито един момент , за да му връчи маршалския жезъл. А той завалията- ни треньор, ни спортно-технически директор, ни селекционер. Накрая за омиротворяване на неспокойните фенски духове и използвайки традиционен популистки ход , червеното ръководство взе кардинално решение - разкарване на сръбския гамен и назначаване на "тропащият по масата" специалист. И какво толкова му беше смешно на собственика Борисов в предаването "Пред банята" при обявяването на Димитър Пенев за председател на Надзорния съвет на дружеството, едва ли някой средноинтелигентен запалянко би могъл да ми обясни. Той чичо Пенчо цяла зима ни забавлява с култови изцепки, омачкани в ръка тимови листи и объркана като пате в кълчища мисъл, та едва ли това беше подходящия момент Борисов да пуска лакърдии и шеги при положение, че следва да отговаря на доста сериозни въпроси. Като се почне от чеир пазарния импорт на футболисти, мине се през медикаментозната "подготовка" на ЦСКА, за да се стигне до удобното криене зад широкия гръб на един мировянски стратег. А той милия за шише червено вино и порция татарски кюфтета е склонен да стои на "Армията" даже и като чистач. Важна е сигурната заплатка, бъзиците в клубното кафене и бягането от всякаква отговорност.
Напълно логично парсата обра неприетия и перманентно обругаван наемник. Селският хитрец доволно се ухили под мустак, а наградата за безприкословната му вярност и неизчерпаеми клоунски умения се материализира в повишаване в длъжност. Оня Дон Кихот, оня мечтател за късни европейски мачове, оня чистосърдечен симпатяга бе пратен скоропостижно в миманса. Сега за ЦСКА предстои не толкова работа от футболно естество, а по - скоро затягане на редиците, бой на нож и мачкане на "говедата". Този филм сме го гледали, както и инфантилния му режисьор, който при първия повей за надвисваща опасност вдига гълъбите и демонстрира "армейската" си привързаност с поголовно ошушляне на и без това празната каса на четирибуквената абревиатура.
Няма коментари:
Публикуване на коментар