Не искам да се правя на интересен, защото нито съм Нострадамус, нито голям футболен капацитет, но прогнозата която дадох преди около седмица се сбъдна на 100 %. Просто към настоящия момент, ако си малко от малко запознат с тенденциите в най-популярния спорт би могъл да разплачеш доста букмейкърски къщи. Както и сторих снощи, задрасквайки двойката в изиграния от мен фиш.
Не, не ме разбирайте погрешно. Не съм родоотстъпник или някакъв интригант, но ситуацията диктуваше да избера личния си интерес, за да позакърпя семейния бюджет. Отборът на Литекс ми е познат до болка. Знам какъв е максимума му от съпротивителни сили и способности да оцелява в напрегнати турнирни битки. Това не е като да минеш на шпалир през дълбоката българска провинция по трасе, маркирано от финансиите на господина от с.Микре. И му се чудя аз на въпросния господин къде му е удовлетворението и поне частичната възвращаемост от създадения модел.
Вижте, Висла не са някакво европейско страшилище или непреодолим отбор. Нивото на организация там обаче е друго. Но не нашата такава- задкулисна и подмолна, а истинска, неподправена и чисто футболна. Този тим е научен и играе според противника си. Какъв чеп, че Литекс са владели топката в по-голямата част от игровото време или че са изпълнили повече ъглови удари. Или пък, че са ударили две греди. Коментаторът на двубоя толкова досади на неутралния зрител все едно не сме свидетели на игра, заключаваща се във вкарване на голове,ами на семинар по висша математика.
Отборът на Висла показа завидна компактност и бързо изнасяне на топката при контраатака,съчетани с няколко индивидуални фойерверка. Не съм се старал да запомням имената на футболистите на гостуващия отбор, но определено десния им бек изглеждаше като копие на Дъглас Майкон и в двете фази на игра. Изключителни пробиви и демараж, светкавично връщане и запълване на зоната си при изгубване на топката и всичко това увенчано с великолепен гол. Флангови футболист-мечта за всеки български тим. Ами да вземем евреина в центъра на халфовата линия. Разкошно раздаване на коженото кълбо, тънки пасове зад противниковата отбрана, остри вклинявания в дантелената и пропусклива като тензух централна двойка защитници на отбора на Ловеч. Да не забравим и скалата от Хондурас- перфектен във въздуха, твърд "на ръба" във единоборствата, изящен в пласирането и подсигуряването. Ето, около тези трима футболисти се върти цялостния облик на тима на Висла. Останалите са долу-горе от нашата черга.
Какво ни предложи обаче Литекс? Eдни хаотични и дезорганизирани опити за налагане на преса в противниковото наказателно поле, изключителна слабост в завършващият удар и комична координираност при "изтегляне" на защитния вал. Има и проблясъци естествено и някои поводи за оптимизъм. Любо налучка слабата лява зона на Висла, насити я и Том направо накъса шортите на пазещия го бек. Оттам дойдоха 90 % от опасностите пред вратата на шампиона на Полша. Докато беше свеж през първото полувреме Момчил Цветанов здраво дърпаше конците и с няколко филигранни отигравания успя да матира защитата на гостите. Най-много обаче ми допадна младия Георги Миланов- солиден и стабилен в двете игрови фази, с отлична игра на втория етаж, с афинитет към гола, дръзко и смело влизащ между шамарите. Класа отвсякъде. Това е един от най-конвертируемите ни играчи и помнете ми думата следващия Стилиян Петров.
Питам се обаче друго. Къде е прословутата лятна селекция на актуалния ни шампион, която щеше да гарантира участие поне в плейофа за влизане в Шампионската лига? Къде са "плажните" бразилчета и анонимните французи? Няма ги. Пенев се уплаши и заложи отново на изпитаните бойци- Янев, Тоди и Йеленкович. И ако беше пич щеше да признае, че скаутската работа в тима на Ловеч през това лято е кръгла нула. Както се очертава да бъде и нулева настоящата еврокампания на фирмения тим.
Няма коментари:
Публикуване на коментар