Никой не го е.е за националния

Никога няма да забравя едно пръскане с шампанско през 94-та, никога няма да забравя "Айнц цу цвай...", както и никога няма да забравя тогавашното жежко лято, когато сълзите течаха от гордост...
    Днес, около 17 години след това, родната ни футболна формация се изправя срещу тим, сформиран и подготвян от няколко мижави години. Изключая, че въпросният е наследник и приемач на част от елитната югославска школа. И кво? Стилян да се плаши от рунтавия Йоветич, или Занев от Дупедавчевич...Хайде стига глупости...
    Да, днес е денят за футболни откровения и сантименти. Да, днес е денят, когато се кове чест. Да днес е денят  ,когато всички ние трябва да си спомним за дузпите срещу Кампос и фаула на Ицето срещу швабите...Но има и друго- днес,да точно днес, никой не го е.е за националния. Да виждам как в Подгорица се бият за билети, а тука публиката да се привиква чрез различни шменди-капели- от опаковка царевични пръчки до мобилен телефон...
    Ей Богу, пичове, стегнете се! Днес не е обикновена футболна среща, днес не е някакъв си мач от някакъв си квалификационен цикъл...Днес е време за мечтаене...Мечтаене за убийствени голове като този на Сирака срещу Аржентина, на Лецата срещу Гърция, на Емо срещу "петлите"... Не за друто- просто да покажем кой кой е и кой командва парада...Ей така, за кеф и самочувствие!